Source language: Bugarski
Здравей, радоÑÑ‚ моÑ! Да знаеш, че далеч от теб, в твоÑта родина, живее едно пораÑнало момиче, една жена, Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ изморени очи. Жена, коÑто чÑто Ñе уÑмихва през Ñълзи. Ðо Ñ‚Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð¸ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð½Ð° любовта ти в душата Ñи. И нейното Ñърце бие Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° и копнеж по едно далечно Ñмело Ñърце. Защото и Ñ‚Ñ Ðµ оÑтавила в теб много обич. Ð Ñъдбата ни е Ñрещнала малко къÑно в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ - тогава, когато вече имаме ÑемейÑтва, деца и отговорноÑти. Тогава, когато можем да Ñподелим заедно Ñамо нашата ÑвÑта и чиÑта обич. Ðо твоÑта любов е най-голÑмото щаÑтие, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ ме дарÑва Ñъдбата. И аз ще Ð¿Ð°Ð·Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñъкровище в Ñърцето Ñи като замръзнала детÑка Ñълза. Обичам те, Ñ…Ñ…Ñ… Ñ…Ñ…Ñ….