Text original - Búlgar - Сътба

Някога аз плувах по повърхността. И това не беше кошмар, а просто сън. От дълбочината се подаваха ръце и чувах гласове, които викаха за помощ. В моята лодка имаше много място. Многото ръце се хващаха за борда и се вмъкваха в нея. Аз им помагах, като изтеглях обезсилените тела. От непрекъснатото претоварване, дъските изтъняха, прогниха и се начупиха... Сега Много ми се иска да извикам "Помощ" Само че... не виждам лодка...