Оригинален текст - Български - Учителко, целувам ти ръка

Случайна среща.
Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала.
Затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, добър ден!
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля - кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи,
учителко любима, добър ден!