Source language: Bugarski
Ðко Ñи дал на гладниÑ
дори трошица хлÑб
от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ð»Ñб.
Ðко Ñи дал на Ñкитника
дори иÑкрица огън
от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½.
Ðко Ñи дал на милата
от Ñвоето Ñърце...
Ðко Ñи дал на чуждите
живот от Ñебе Ñи..
Ðко Ñи дал...
Ðко Ñи дал от Ñебе Ñи -
не Ñи живÑл напразно.
Ðикой не може да ти отнеме
обичта на хората!
Ðикой не може да ти Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ðµ
любовта към хората!
И никой и нищо не ще ти отнеме вÑрата в Ñ‚ÑÑ…...
Ти закъÑнÑваш
понÑкога, ИÑтино,
но винаги идваш при наÑ!
Ðко Ñи взел от Ñлавата
на нÑкой друг..дори една чаÑтица...
Ðко Ñи чул от клюката и Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñˆ
дори една Ñекунда.
Ðко Ñи враг на подлиÑ,
но го поÑлушаш един-единÑтвен път.
Ðко Ñи Ñл от залъка на Ñвой приÑтел
и го забравиш.....
...дали е Ñ‚Ñ€Ñбвало изобщо
да Ñе раждаш?
Ðикой не може да ти отнеме обичта на хората.
Ðикой не може да ти Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ðµ
Любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнемат
Ð’Ñрата в Ñ‚ÑÑ…!