Ðе знам къде изчезна моÑÑ‚ Ñнощен превод на това Ñтихотворение, но Ñпоред мен той е по-точен
То е толкова проÑто,
то е проÑто две думи,
то е нещо, което иÑкам да ти кажа,
но не Ð·Ð½Ð°Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ ще го приемеш. (букв.: понеÑеш)
Даже книгите Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼ÑŠÐ´Ñ€Ð¸ миÑли
не знам дали ще уÑпеÑÑ‚
да изкажат толкова много, (букв.: да изразÑÑ‚)
колкото този израз.
То е проÑто, толкова проÑто,
но в мен Ñе борÑÑ‚ толкова чувÑтва
и не мога да миÑÐ»Ñ Ð·Ð° друго,
оÑвен как да те убедÑ,
че това, което изпитвам,
изпълва Ñърцето ми,
че щом Ñъм до теб, Ñе изгубвам
в твоите две очи.
Ðо ето, че наÑтъпи мигът,
мигът, в който да ти го кажа:
ОБИЧÐÐœ ТЕ.