Source language: Bugarski
Ти понÑкога Ñи уÑмивката на уÑтните ми,
понÑкога Ñи Ñълзата в очите ми.
ПонÑкога - Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð² душата ми,
но винаги ще бъдеш,
от моето мъничко Ñърце - едно огромно парче!
Ðе плачи, когато нÑкой Ñи отива,
изпращай го Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ñтни очи.
Дори и болката да те надвива,
вдигни глава и пак Ñе уÑмихни.
Мога да те забравÑ, но не иÑкам.
Мога да превърна чувÑтвата Ñи в лед.
Мога да имам, когото поиÑкам,
но аз иÑкам Ñамо теб!