Kalba, į kurią verčiama: Bulgarų
ПонÑкога, къÑно нощем,
лежа буден и Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ð¼ как Ñпи.
Ð¢Ñ Ðµ потънала в Ñпокоен Ñън
а аз изгаÑÑм Ñветлината и лежа там, в тъмното,
и една миÑъл ми минава през ума:
ако не Ñе ÑÑŠÐ±ÑƒÐ´Ñ ÑƒÑ‚Ñ€Ðµ Ñутринта,
дали Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ Ñе ÑъмнÑва
какво чувÑтвам към неÑ?
Ðко утрешниÑÑ‚ ден не дойде,
ще знае ли Ñ‚Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ много Ñъм Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð»?
Опитах ли вÑички начини
да й показвам вÑеки ден,
че Ñ‚Ñ Ðµ моÑта единÑтвена?