Αυθεντικό κείμενο - Βουλγαρικά - Любовни спомени

Ти понякога си усмивката на устните ми,
понякога си сълзата в очите ми.
Понякога - огъня в душата ми,
но винаги ще бъдеш,
от моето мъничко сърце - едно огромно парче!


Не плачи, когато някой си отива,
изпращай го с радостни очи.
Дори и болката да те надвива,
вдигни глава и пак се усмихни.


Мога да те забравя, но не искам.
Мога да превърна чувствата си в лед.
Мога да имам, когото поискам,
но аз искам само теб!