Vertimas - Turkų-Bulgarų - Karaya Vuran Gemiler Gibi

Като планина над мен надвисна един копнеж
Цял живот ще ми трябва за да свикна с тази болка
Не ще ми стигнат годините
Далеч от теб животът е много тъжен
Кажи, сега кого прегръщаш за любим,
Отиде си,но очите ти не ще си тръгнат от мен.
Снимките ми напомнят за красивото ти лице,
Сърцето ми постоянно плаче от копнеж,
То като като кораб на суша е прободено и ранено с кинжал,
Когато в душата ми пламти любовта ти, немога е да започна наново.
Как е възможно да те забравя и да се сприятеля с живота, когато ти си навсякъде.
Ах, никак не е лесно да те забравя!