Αυθεντικό κείμενο - Βουλγαρικά - Уморих се от залези, а е рано за после... И...

Уморих се от залези,
а е рано за после...
И прохождаща ярост,
ненаситна,нахална,
недорасла за дива агресия
и не помнеща повода даже
се облизва от мен за последно...

Май частична пареза
ми подръпва конците...
Май безкрайните улици
са забравили огъня...
Май от покрива срутен
е останало скелето,
а в стените от облаци
са поникнали плесени
и едва доловима е
песента на чакалите...

Банда пийнали скитници
прогоряват със фасове
твърде тънката нишка
дето пращаш ми нощем
и очакваш/защо ли/
да се хвана за нея...

Не помитай след мен!
Може пак да се върна....
Може пак да поискам...
Може някак да стана
и сбъдната песен,
ако някоя улица
ей така изведнъж
се досети за мен...

Уморих се от залези,
а е рано за после...

А така ми се пие от теб....