Doel-taal: Bulgaars
Странникът приÑтигна уморен на безлюдната гара. ГолемиÑÑ‚ му куфар, който никой не пожела да ноÑи, го бе изтощил до краен предел. ИзбърÑа лицето Ñи Ñ ÐºÑŠÑ€Ð¿Ð¸Ñ‡ÐºÐ° и отправи поглед към железопътните релÑи, които Ñе губеха в хоризонта. Унил и замиÑлен той погледна чаÑовника Ñи: точно в този Ñ‡Ð°Ñ Ð²Ð»Ð°ÐºÑŠÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбваше да потегли. ÐÑкой, излÑзъл незнайно от къде, го потупа ÑъвÑем леко по рамото. След като Ñе обърна Ñтранникът Ñе озова лице в лице ÑÑŠÑ Ñтарец, който Ñмътно приличаше на железничар.