טקסט מקורי - בולגרית - Вълните на морето са жени,Избягали ...

Вълните на морето са жени,
Избягали от къщните окови
Една вълна сега и ти стани,
Ръцете протегни за срещи нови.

Защо са ти венчалните юзди,
Когато всичко е пред тебе вече?
Била ли си обичана преди
Най-хубаво се вижда от далече.

Страхливият ще седне на брега,
За себе си навярно ще трепери,
Безсилният ще плаче от тъга,
А истинският сам ще те намери.

Ще бърза той с прегръдка да те спре,
Но ти пред неговия глас не спирай.
Вълната е вълна насред море.
На плиткото тя винаги умира.