Lugha ya kimaumbile: Kibulgeri
Вълните на морето Ñа жени,
ИзбÑгали от къщните окови
Една вълна Ñега и ти Ñтани,
Ръцете протегни за Ñрещи нови.
Защо Ñа ти венчалните юзди,
Когато вÑичко е пред тебе вече?
Била ли Ñи обичана преди
Ðай-хубаво Ñе вижда от далече.
СтрахливиÑÑ‚ ще Ñедне на брега,
За Ñебе Ñи навÑрно ще трепери,
БезÑилниÑÑ‚ ще плаче от тъга,
РиÑтинÑкиÑÑ‚ Ñам ще те намери.
Ще бърза той Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ñ€ÑŠÐ´ÐºÐ° да те Ñпре,
Ðо ти пред Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ðµ Ñпирай.
Вълната е вълна наÑред море.
Ðа плиткото Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ умира.