Vertimas - Turkų-Bulgarų - slance

Слънцето, което изгрява всяка сутрин,
една сутрин не изгря.
Той/тя се превърна в звездата,
чиито ръце се изплъзнаха от моите.
Изпълниха се със сълзи
онези очи, които грееха, когато се усмихваха.
Не плачи, той/тя няма да чуе.
Веднъж беше, после вече не.
Почерняха
всички цветове, които той/тя остави след себе си.
Не съжалявай, но разбери сега,
може би той/тя е намерила покой.
Нека времето спре, казваш ти, нека спре, но
животът не е игра,
има край, въпреки че не вярваш,
разбери това.
Напук на всички ти искаш той/тя да те чуе и да се върне, но
животът не е игра, нямаш готови решения,
разбери това.
Никога не се събуждаш/й, напук на годините.