Kohdekieli: Bulgaria
Слънцето, което изгрÑва вÑÑка Ñутрин,
една Ñутрин не изгрÑ.
Той/Ñ‚Ñ Ñе превърна в звездата,
чиито ръце Ñе изплъзнаха от моите.
Изпълниха Ñе ÑÑŠÑ Ñълзи
онези очи, които грееха, когато Ñе уÑмихваха.
Ðе плачи, той/Ñ‚Ñ Ð½Ñма да чуе.
Веднъж беше, поÑле вече не.
ПочернÑха
вÑички цветове, които той/Ñ‚Ñ Ð¾Ñтави Ñлед Ñебе Ñи.
Ðе ÑъжалÑвай, но разбери Ñега,
може би той/Ñ‚Ñ Ðµ намерила покой.
Ðека времето Ñпре, казваш ти, нека Ñпре, но
животът не е игра,
има край, въпреки че не вÑрваш,
разбери това.
Ðапук на вÑички ти иÑкаш той/Ñ‚Ñ Ð´Ð° те чуе и да Ñе върне, но
животът не е игра, нÑмаш готови решениÑ,
разбери това.
Ðикога не Ñе Ñъбуждаш/й, напук на годините.