Käännös - Serbia-Bulgaria - Sedeo je preko puta mene u kafe baru na peronu...

Седеше насреща ми
в кафето на перона
докато чакахме южния влак да тръгне,
изгубени във времето.
Той гледаше в далечината,
като че ли сънуваше -
от любовта до тъгата
нишката е тънка,
а моята е най-тънката.

Побърках се, за ден,а
дала си бих живота, ако си спомни за мен,
Побърках се, но знам-
което е приятно на сърцето е иначе незримо.

Побърках се, за ден и от тогава сънувам често нощем,
Побърках се, но съм добре и пазя място във сърцето си.... за него.