Vertimas - Turkų-Bulgarų - EMRE ALTUG - BU KADAR MI

Изгубен съм в пустинята на любовта,
Без да познавам слънцето,без да знам за луната,
Няма по позорно нещо от това да оплакваш любовта,
Затова аз съм най-безчестния сред всички хора...
Повярвай ми нищо не остава след тази любов*,
Когато любимият е жесток и неверен и дори не попита за мен.
Някога бил ли си толкова,толкова жесток?
Някога липсвал ли съм ти толкова,толкова много и защо не се обади дори?
Обичал ли си толкова,толкова силно?
Това ли е краят?Нима всичко свърши?
Къде е това,което ми обеща?
Толкова ли е много?Толкова ли е лесно?
Сърцето ми е на парчета (разбито),но все още си в него.
Всичко свърши...