Käännös - Heprea-Bulgaria - ים של דמעות

Море от сълзи

Музика: Рафи Габай
Текст: Замира Хен

Дълги са нощите от деня в който напусна,
пролетта е като есен, толкова сива
и в спомените на сърцето навярно вече забрави.
Молитва, молитва наречена за да се върнеш.

Море от сълзи от двете ми очи,
сърцето ми крещи - върни се при мен,
гласът ми счупва тишината,
чуй го ти, чуй го ти.

Колко е пуста стаята ми от денят в който напусна,
часовникът на стената сърцето му замлъкна,
и самотен в ъгъла стои любимият ти стол,
без теб света е толкова осиротял.

Море от сълзи от двете ми очи,
сърцето ми крещи върни се при мен,
гласът ми счупва тишината,
чуй го ти, чуй го ти.

„Аз ще се върна дете мое” – ти така обеща
„Само ме чакай и моя остани”
С времето само едно единствено писмо си ми изпратил,
листата отдавна избледняха, така също и косата ми.

Море от сълзи от двете ми очи,
сърцето ми крещи върни се при мен,
гласът ми счупва тишината,
чуй го ти, чуй го ти.