Lugha inayolengwa: Kibulgeri
Летете, миÑли мои ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸ крила,
Летете, кацнете по Ñкали и хълмове
Където влажните бризове ноÑÑÑ‚
Прохлада и Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾ÑƒÑ…Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ родната земÑ,
от Йордан, реката на ÑпаÑението
от опуÑтошените кули на Цион
О, Родино моÑ, тъй хубава и изгубена
О, Ñпомени, тъй Ñкъпи и ÑмъртоноÑни/ фатални
Златни арфи на вÑрващи и поети,
защо виÑите тъй мълчаливо от върбите?
Отново запалихте Ñпомените в гърдите
които разказват за времето, което отмина
О, подобни на Соломон Ñъдби
Предизвиквате Ñтонове и плач
Или ГоÑпод ви вдъхва пеÑен
И вдъхновÑва добродетелните.