Uitgangs-taal: Bulgaars
Ðе ще ме изплаши палачът,
Ðито краÑÑ‚ на моето Ñ‚Ñло,
Ðи дулата на Ñтрелците на Ñмъртта,
нито Ñенките на Ñтената.,
Ðи нощта, в коÑто към земÑта полети поÑледната мъждива звезда на болката,
Ðо ме плаши ÑлÑпото равнодушие
Ðа жеÑÑ‚Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвен ÑвÑÑ‚.
И вÑÑка мъничка Ñвещичка
ОÑветÑва един ъгъл от мрака.