Превод - Турски-Български - Biz hep çocuk kalmalıydık aslında. Üç taÅŸ, üç...

Ние всъщност трябваше да си останем деца завинаги.
Животът трябваше да е три камъка и три прозореца.
Най-големият ни спор трябваше да бъде заради капачка от бутилка безалкохолно,
а най-голямата ни болка -
преместването на учителката ни в друг град.
Ние всъщност трябваше да си останем деца.
Трябваше да сме упражнявали порастването преди да пораснем.
Така нареченото "човешко същество" не е ли един камък, който се изморява да върви и изморявайки се, плаче?
Не е трудно за разбиране -
ти си мигът, изживян на момента.

Ерхан Гюлерюз